Статията „My Generation” в списание „Едно” ме провокира да напиша следния коментар, който поствам и тук в малко по-разширен вариант, за да коментираме. Какво е моето, твоето, тяхното поколение? Какви студенти сме ние? От какво се интересуваме? Какви ценности имаме?  Пука ли ни? За какво?

Моето поколение не е като това на майка ми и баща ми - не сме толкова романтични и отговорни. Но не е и като това на 90-те години - да отхвърля любовта като ценност. Ние, поколението, родено през 80-те, сме поколението на прехода към обезценяване.Прецакваме, за да не ни прецакат. Предаваме, за да не ни предадат.

А за това какви студенти сме... не знам. Моите познати са активни студенти, всички търсят пътеки за кариера и се занимават с много неща. Но не сме политически активни. Има хора, макар и малко, които не знаят как се казва президентът на България, коя партия е на власт и не ги интересува. Ние сме поколението на бързите парите, бързата храна и бързата любов, интересите, личната политика за постигането на личните интереси.

Пътуваме много, живеем сред чужди култури, езици и хора, но като че ли не ставаме "по-културни". Печелим пари, но не сме богати. Ядем, но не сме сити и искаме още и още...

Родени в навечерието на демокрацията, носим нов, на не знам дали по-добър вятър на промяната.

Линкът към статията в списание "Едно" е http://edno.bg/index.php?page=news&id=2199&category=3

макар и "разхвърляна".
свободата наистина е най-трудната за възприемане реалност, но важното е, че в интересни времена се раждат най-интересните хора

моите ценности с тези на родителите ми и откривам разлики, и се чудя какъв ли щеше да е животът ми, ако живеех в друго време.

и знам, че щеше да е различен, не по-лош или по-добър, а просто различен.
но също толкова ценен за мен :)