Драскам по чужди стени във Фейсбук, драскам по CV-то си и не знам накъде отива животът ми. Всички казват, че с това CV навсякъде ще успея. Погледнах го отново – всичките ми стремежи и постигнати амбиции досега.

Но в CV-то ми не пише, че понякога ме е страх от тъмното, от разочарованието и от лошите хора. Че когато съм депресирана, ям, за да запълня душевната празнота. В CV-то ми не пише и за едно нещо, което продължава вече повече от две години. Любов ли е, приятелство ли е, страст, желание, сигурност, спокойствие, не знам какво е, но не му се вижда краят. Защото не мога да кажа край. Наричам го женска слабост. Той ми е станал слабост отдавна, знам.