От снощи насам (освен усещането за земетресения, с което се събуждах цяла нощ) няколко мисли ми св въртят в главата. За съжаление нямам време да го разпиша подробно, затова накратко ще ги отбележа в две точки:
- В Калифорния, един от щатите с най-строги мерки срещу тютюнопушенето, се предлага цената на всяка кутия с цигари да се увеличи с 1 долар, който да отива за проучвания на ракови болести. Кампанията, която предизвикава смесени реакции в екзотичния щат, ми допада. Какво ще кажете за идеята в България глобите, които се събират от заведенията, които нарушават забраната, да отиват за закупуване на апаратура за ранно диагностициране на рак? 
- Днес, докато вървях към работа, станах свидетел на това какво се случва, когато няма специално обособени пространства за колоездачи. В центъра на София малко преди 9, в най-големия трафик на деня, една дама на колело за малко не бе блъсната от такси на пешеходна пътека. Секунди преди да се сблъскат,  двамата набиха спирачки и жената падна от колелото на пешеходната пътека по средата на платното. Видимо уплашена, тя се разкрещя на шофьора, чието отношение отдалеч, където бях, изглеждаше "Не ми пука". След това видях, че и други хора се струпаха до таксиметровата кола. По едно време, когато вече бях далеч от мястото, чух силен мъжки глас да крещи ядосано и това май беше шофьорът на таксито.
Иска ми се в такива ситуации да бъдем повече човеци, да умеем да се извиняваме и да правим път на другия и най-вече да сме съобразителни на пешеходна пътека и да мислим за безопасността на всички участници в движението. Вярно е, че София е толкова далеч от останалите европейски столици и има безброй критерии по които да ги догонва. Но искам да градът да предлага добри условия за всички - велоалеи за колоездачите, стабилни тротоари за пешеходците (като човек, който върви доста пеша, ми е дошло до гуша от подводни плочки и неравни тротоари. Искам, докато вървя, да се наслаждавам на времето, а не да си гледам в краката) и добри пътни платна за колите. Освен в магистрали, не може ли да се инвестира и във вътрешната инфраструктура на градовете?

:-) Не мислех да пиша по тези теми, но твоята публикация ме провокира.
Макар че съм непушач, не ме радва това, че така ограничават хората пушачи с тези забрани. Доколкото разбрах не можело да се пуши и на улицата и покрай детски градини и някакви други такива безумни неща. Мисля, че това е много груба намеса в индивидуалното лично пространство. Това едно, а другото е, че не вярвам да има изобщо някакви глоби...

И по втората загатната тема, която за мен лично е много по-важна, си мисля, че в България животът няма никаква стойност именно при такива ситуации. Не разбирам тази омраза, която съществува между българите понякога и тази непоносимост един към друг. Едно, че няма условия да се кара велосипед, но съвсем друго е и отношението на участниците в движението. Не може да застрашиш живота на някого и после да излезеш от колата и да го нахокаш. Това е безумие. Мечтата ми е един ден това да се промени, но уви, не виждам да има признаци това да се случи. Малко повече уравновесеност и уважение един към друг; това ще спести толкова много неприятности.
Та, да обобщя, отново се взимат някакви крайни мерки, които пак ощетяват доста хора и пак се вдигат пушилки в медийното и обществено пространство. Четох доста коментари и виждам как хората се настройват един срещу друг. Толква е глупаво.
Много си права за това с магистралите. ББ може да бетонира цялата държава, ако иска, а в същото време, няма един свестен тротоар в СФ, където да вървиш нормално без да се спънеш!

И аз се съмнявам в проверките...
А от няколко дни вече тротоарите са претрупани с хора с цигара в ръка и чаша кафе, които стоят пред магазини, кафета, фризьорски салони... Може би, ако политиката за разделяне на пространствата на две - за пушачи и непушачи - беше проработила, нямаше да се налага толкова крайна мярка. Повечето заведения в това отношения само замазаха положението. Уж разделиха площта си на две, а оставяха или врата отворена или на места нямаше преграда и така всъщност цигареният дим беше навсякъде. Сещам се само за едно кафе в София, което се състои от две отделни кафета - за пушачи и непушачи, които са дори с различни входове. И двете винаги са пълни.

http://www.velomarathon.eu/about-evm2012/

направо се просълзих от историята :-) първо го гледах в запис от предаването на Лора Крумова, а днес видях, че и Дневник са писали за тази история. Това е директният линк на мероприятието :-)