Днес съм нова :: Какво се случва в Слънчев бряг

В българския Лас Вегас всички изглеждат красиви, богати и щастливи, живеят и пият като за последно
В Слънчев бряг всичко е възможно – може да литнете с балон над морето, да паднете от банан във водата, да ви дадат сок от степче (онези сокове, които се разреждат с вода) и да претендират, че това е плодов коктейл, да ви се мръщят на рецепцията на хотела, защото искате да удължите престоя си, да ви сложат картофено кюфте вместо кренвирш в хот дога. Не липсват и изисканите ресторанти, несравнимо безгрижните моменти на плажа, както и красивите пясъчни замъци, издигнати с въображението и вдъхновението, което хората винаги влагат във всички нереални и бързо рухващи неща.
Софиянци, пресичайте спокойно в столицата. Всички лъскави черни возила са тук и объркват цялото движение. Както и всички чалга наподобяващи мацки. Изразът "вятър в косите" вече е ретро. Свободно падащата коса е заменена от зацементована на главата с гел, пяна и сешоар космата каска. А вместо с парео повечето от телата са престегнати със сребърни вериги, имащи амбициите да се нарекат бижута. За част от българите плажът е арена за показ на силикон, цици и мутреска класа.
Ключов момент в "слънчевия" свят са многото събития. Партито на DJ Tiesto беше успешно, но не толкова колкото това на Victor Calderone, който предизвика стълкотворение от коли и хора по пътя за Cacao Beach. За мое учудване, на David Vendetta имаше много малко хора. Най-важното за тези партита обаче е да имате топли дрехи, защото през нощта на брега на морето е смразяващо студено. Може през следващите дни хаус ритъмът да ви преследва с течащ нос и болно гърло.
В Слънчев бряг животът се случва тук и сега, на живо, далеч от виртуалната реалност. На пясъка, под звездите, до морето. Без скайп и фейсбук. С безброй млади хора, дошли да почиват или да работят в курорта. Тук всички се забавляват. В грандиозния хотел, който е по-скоро замък, или в малката непретенциозна кръчма - няма значение.

За себе си разбрах, че никога няма да се откъсна от сантименталното си чувство на носталгия, което ме обхваща преди още да напусна някое място и да се разделя с хората, с които съм се запознала там. Интересното е, че колкото и пъти да се връщам в местата, които харесвам, имам усещането, че е за първи път.

Нагоре