Страх ме е да започна третата книга от поредицата, защото знам, че няма да мога да се отделя от нея. Заради първата закъснявах за лекции, а втората я четох нелегално на работа.
Иска ми се да можех да пиша като авторката и да усещах нещат...

С изстиналите целувки и прашните сутрини. Със счупените моменти и забравените аромати. С нещото, наречено „почти любов”. С неизбежната липса, която щипе и гъделичка. Със слънчевите планове, които май си останаха само за мен. ...

Monday doesn"t love me
Can"t sleep. Restless. Old fears coming back. Wondering when they will come to an end. Tired of nothing I can be tired of. Editing anything editable. Misses writing in English. Needs an English-language blog. Black ...

Студентският живот е безкрайно сладък. Особено когато свърши. След него няма вече изненади и неочаквани обрати. Екзотични хора и любови не връхлитат в живота ми без цел и посока. Кафето е в умерени дози, а алкохолът почти никакъв го няма...

Вятър в косата,
химикал в ръката,
кафе на устата

Лаф на деня:
"Изкарваме си хляба, като звъним на хора... Сега и на такси да звъня ... не ща." - колежка журналистка
А от дъждовните дни ми остана това: