И аз като котките имам по девет живота. Оцелявам в емоционалните катаклизми, за да повярвам отново в любовта и в себе си. В момента живея в два живота. В първия съм си аз - тази, която има сериозен приятел и понякога се колебае за нещата...

Илюзиите не съществуват. Отдавна спрях да си представям човечетата на скайп по двойки и да ги женя едно за друго. Намръщено за усмихнато за равновесие в живота.
Времето почти никога не лекува. Само дразни и щипе, и напомня, и преповтаря...

Искам да е лято.
Искам да довърша постинга за любовта, при който все нещо не ми достига, за да го завърша.
Искам да направя всички филми, които са в главата ми.

И не може в моя блог да няма тази песен. Каризма и "Колко ми липсваш".
На стената в стаята ми у дома още висят плакатите на Галя и Миро. Още обожавам всичките им песни и ги свързвам с много трептящи лични емоции. С най-хубавия град в Бъл...